Само на няколко километра от град Перущица, в полите на Родопите, се намира една от най-загадъчните и същевременно недостатъчно популярни раннохристиянски базилики в България – Червената църква. Името ѝ идва от наситения червен цвят на тухлите и хоросана, от които е изградена, а това уникално архитектурно наследство крие в себе си впечатляваща история, датираща от IV–VI век. Макар и днес да са оцелели само части от стените и купола, мащабите на някогашната сграда продължават да удивляват посетителите.
Историците все още спорят за точния период на строежа ѝ. Някои твърдят, че първоначално е била издигната като мартирий (светилище) в чест на християнски мъченици, а по-късно разширена до голяма базилика. Археологическите разкопки разкриват следи от няколко строителни етапа – изменение на плана, добавяне на нови помещения и преустройства, които отразяват промените в религиозната и политическа обстановка през различните периоди. Това превръща Червената църква в истинско „животно“ на времето, което постепенно е било трансформирано и приспособявано към новите нужди на вярващите.
Архитектура и изкуство
Най-голямата уникалност на Червената църква е нейната внушителна архитектура. Постройката е дело на изключително напреднали строители за времето си, които са използвали смесица от римски строителни техники и раннохристиянски концепции за храмова архитектура. Външните стени са изградени от редове червени тухли, редувани с хоросан, който е придавал специфичен ритъм и текстура. При слънчево време тухлените останки греят в наситено оранжево-червеникаво, откъдето идва и името на църквата.
Вътрешността е била богато украсена със стенописи и мозайки. Макар днес те да са силно повредени, все още могат да се видят остатъци от цветни фрагменти. Според изследователите, които са изучавали находките, някога тези фрески са изобразявали библейски сцени и свети личности. Част от мозайките по пода пък са имали геометрични мотиви с християнска символика, което говори за високо ниво на художествено майсторство и влияния от византийския свят.
Едно от най-впечатляващите неща в църквата е олтарната част, където откриваме следи от амвон (мястото, от което се чете Евангелието) и синтрон (полукръгли седалки за духовниците). Тези архитектурни елементи били често срещани в ранновизантийските базилики, но сравнително рядко се срещат в българските земи в такъв добре запазен вид. Някои от детайлите тук подсказват, че Червената църква е имала статут на важно религиозно средище, вероятно епископски център.
Времето и загадките около нея
През вековете Червената църква е преживяла нашествия, земетресения, опожарявания и дори преднамерени разрушения. Всеки катаклизъм е оставял своя отпечатък, като в определени периоди зданието е било изцяло изоставено, а след това – отчасти възстановявано. Това многократно прекъсвано съществуване е довело до редица архитектурни промени, които объркват археолозите и историците и до днес. Някои теории твърдят, че на мястото е съществувал и по-стар езически храм, впоследствие превърнат в християнски.
Още по-мистериозно е, че няма напълно категорични данни за покровителя, на когото е била посветена църквата. Възможно е да е била посветена на Богородица или на някой по-рядко почитан светец, свързан със specificна местна традиция. Липсата на ясни писмени източници от онези времена остава голяма въпросителна, която вероятно никога няма да получи напълно категоричен отговор.
Как се стига и какво да очакваме
Ако сте в района на Пловдив и Перущица, не пропускайте да се отбиете до Червената църква. Достъпът е сравнително лесен – пътят е асфалтиран и има указателни табели. Последните няколкостотин метра могат да бъдат извървени пеша по кратка пътека, от която се откриват прекрасни гледки към полята и Родопите. Мястото не е голямо, но със сигурност ще ви отнеме известно време, ако решите да разгледате руините отблизо и да се запознаете с информацията, предоставена на инфотабелите.
В момента са проведени частични реставрационни дейности, за да се укрепят запазените стени и да се подсигури безопасността на посетителите. Ще видите метални конструкции, които поддържат най-крехките части от постройката, както и опити за възстановяване на оригиналния вид на сводовете. Макар мястото да не е напълно „реконструирано“, именно тази автентична руинна атмосфера го прави толкова обаятелно. Тук няма масов приток на туристи, така че ще се насладите на спокойствието и ще имате възможност да почувствате духа на ранното християнство.
Любопитни находки и научни изследвания
Проучванията на Червената църква започват още в началото на XX век, но интензивни археологически разкопки се провеждат няколко десетилетия по-късно. Открити са фрагменти от стенописи с ярки цветове – червено, синьо, златно – които свидетелстват, че изкуството по стените е било изключително детайлно и скъпо за епохата. Освен това, в околността са намерени надписи на гръцки, споменаващи духовници от по-висш ранг, което отново подкрепя теорията за важния статут на храма.
Едно от най-впечатляващите открития е свързано с осветителните тела – намерени са части от полилеи, изработени от метал и украсени с орнаменти. Това говори, че освен религиозна функция, църквата е била и място на големи тържества и церемонии, включително вероятно и епископски събори или други събития с важно църковно значение.
Ролята на Червената църква днес
Макар да не е на предните страници на туристическите брошури, Червената църква постепенно започва да печели интерес сред пътешествениците, които търсят по-необичайни маршрути. Местните власти и културни институции правят опити да популяризират обекта и да го включат в по-широки програми за културен туризъм, заедно със забележителности от региона като Бачковския манастир и Стария Пловдив. Идеята е да се създаде маршрут, включващ няколко раннохристиянски обекта, за да могат посетителите да проследят развитието на християнството по българските земи.
В днешно време, когато хората търсят все повече автентичност и „скрити бижута“, Червената църква се вписва идеално в този профил. Тишината, обгърнала руините, резонира с любопитството на пътешествениците, желаещи да докоснат историята на място, където цивилизациите и религиозните течения са се преплитали повече от хилядолетие.
Защо да посетим това място
Посещението на Червената църква не е просто обикновен туристически акт – това е своеобразно пътуване назад във времето, към корените на християнската вяра и ранната средновековна архитектура на Балканите. Няма да срещнете огромни тълпи или комерсиални сергии наоколо, а по-скоро ще се потопите в уединена обстановка, където можете да чуете ехото на стъпките си и шепота на вятъра, докосващ руините.
Ако сте любопитни какъв е бил животът през първите векове след приемането на християнството, тук ще намерите някои отговори, изобразени в тухлите, изписани по избелелите фрагменти на стенописи и скрити в детайлите на архитектурните форми. Именно поради това Червената църква заслужава място сред най-ценните исторически обекти в България, макар и да остава извън светлината на прожекторите. Отидете и се уверете сами, че често най-голямата красота се крие там, където малцина гледат.
(снимка – Bollweevil – Собствена творба, CC BY-SA 4.0)