Легендата за баба Вида – Създаването на Видин.

Както в приказките и баба Вида започва от „преди много много години“.

Имало двама братя и две сестри – Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Те не могли да живеят заедно, защото постоянно се карали. Един ден, след като провели дълъг разговор, решили да се разделят и всеки да си построи град. По реда си – най-старият брат, Гъмзо построил Гъмзиград. Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която се смятала за най-хитра – Видин. Били създадени крепости и много хора от околността се били заселили.

баба вида

Когато турците завладели Видин, там властвал Саид Ашар паша. Един ден докато се разхождал в околоността, той харесал ъгъла, които се затваря между реките Тимок и Нишава и решил да направи там чифлик. Мястото било красиво, земята плодородна, а вода в изобилие. Пашата бързо спретнал конаци, воденици, лозя и градини. В началото земите били обработвани от селяните от съседните села, ала Саид Ашар не се задоволявал само с това. Малко след това той преселил колибари от около трийсетина тетевенски села, като за да обработват чифлика им опростил всички повинности.


Какво общо има това с баба Вида?

С тези заселници, лека полека населението се увеличило. Чифликът се увеличил до толкова, че станал голямо селище, наречено Сеидшар, но хората го на наричали Зайчар. Сестрите Кула и Вида били по-умни от братята си и затова техните градове процъфтявали толкова. Братята гледали повече на живота си. Гъмзо много обичал лозята – засадил цяло землище с лозя и правел прочутото вино „Гъмза„. Край него се заселили само любители на виното. Коста се захванал със земеделие, но то непрекъснато повяхвало. Жителите били трудолюбиви, но не могли да забогатеят.

Вида била много красива, но никога не могла да си хареса мъж. Кула често я увещавала и давала съвети, но заради тези нейни съвети Вида я изпратила да живее в местност с доверени хора. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния си дом. Когато турците се разпореждали по българските земи, Вида вече била остаряла – неомъжена и самотна, тя не могла да си намери мъж за лика прилика. Когато се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората и им заръчала, да изградят кули в които да се скрие народа. Всички се захванали, градили ден и нощ за да изградят кулите. Те и до днес носят името „Бабини Видини кули“.

Вижте също – Има ли в България хайдушко съкровище?


Последното предание отново е свързано с Баба Вида и кулите. Когато Баба Вида строила калето, цялата околия мъже и жени работили. Старите хора разказвали, че било през латинско време. Камъкът се носел от далеч, през човек и се редял от човек на човек. Един баща, оставил синът си на 3 месеца и отишъл да гради кулите. Един ден, когато вече синът пораснал и попитал майка си има ли баща, тя му казала, че работи във Видин. Омесила питка и го пратила да търси баща си. Момчето отишло, питало, разпитвало, а когато намерило баща си, бащата заплакал.

3 коментара