Битката при Добрич – забравената история на Добруджа

Преди да преминем към нея обаче, трябва да Ви разкажем за първите дни на септември 1916 година, написали още една важна страница в летописа на българската военна история и тази на Добрич.

Добрич

На 1-ви септември България обявява война на Румъния, която дни преди това се включва в Първата световна война на страната на Антантата. На границата е разположена Трета българска армия, под командването на генерал от пехотата Стефан Тошев, чиято цел е да настъпи в Южна Добруджа и да отблъсне противника на север. Още в първите дни, румънските гранични отряди са разбити, а Конната дивизия на генерал Иван Колев превзема Куртбунар (дн. Тервел, Добрич). На 3-ти септември българската кавалерия разгромява вражески части при селата Кочмар и Карапелит, взимайки стотици в плен.

Основните сили на Трета армия се подготвят да атакуват Тутраканската позиция, чиито щурм започва в ранното утро на 5-ти септември.

Източно от тях са разположени войските на Варненския укрепен пункт, под командването на генерал-майор Тодор Кантарджиев. Тяхната задача е да не допускат вражеското настъпление от Добрич, както и защитата на морския бряг край Варна.

В първите дни разузнавателните им отряди освобождават редица села и се установяват на 10 км от Добрич.

Бързите успехи на българската армия , особено при Кочмар и Карапелит, обезкуражават румънския гарнизон в града, който го напуска още вечерта на 3-ти септември. Отстъпилата от Добрич 19-та пехотна румънска дивизия е предадена в подчинение на 47-и руски корпус, под командването на генерал Андрей Зайончковский.




На следващия ден войските на генерал Кантарджиев са възторжено посрещнати от местното население. Скоро става ясно, че в района на жп гарата се намират телата на 53 граждани, зверски убити от румънските власти. Стотици са арестувани и отвлечени на север.

Необходимостта да се задържи Добрич е голяма, тъй като градът е важен възел на телеграфни съобщения, както и изходен пункт на шосетата за Варна, Силистра, Балчик, Меджидие и Черна вода. През него минава железопътна линия, свързваща най-важните градове на Северна и Южна Добруджа.

Местността около града е хълмиста, като на север започва Добруджанската равнина. Тя е напълно открита и подходяща за маневри на големи войскови единици.

Добрич е обиколен от пояс обикновени редути и стрелкови окопи. Голяма част от тях са заринати и не дават добро закритие, тъй като са пригодени за стрелба от коляно.

Позицията, която малобройните български войници трябва да заемат, се намира на 2-4 км северно от Добрич. Отбранителната линия е във формата на дъга, като изпъкнатата част е насочена към противника.

През нощта на 4 срещу 5 септември, войниците заемат стрелковите окопи, като цяла нощ се занимават с тяхното укрепване.

парк Добрич

На следващия ден, около 6 часа, противникът открива артилерийски огън по българските части, които все още се окопават. Високо над позицията се виждат сиви кълба от експлозии. Завързва се пушечен и картечен двубой. Румънските войски, с неколкократно числено превъзходство, настъпват срещу окопите. Срещу тях се намират едва 9 роти, както и 2 скорострелни батареи, които още не са пристигнали на позицията. Скоро в града започват да се връщат много ранени войници.

В най-големия разгар на боя, всред пушечния и картечен огън, изведнъж прозвучава сигналът на настъпващата руска кавалерия. На левия фланг на позицията се появява 3-ти Смоленски улански полк, в състав от шест ескадрона, който скоро се понася в атака. В окопите на българските войски цари тишина. Единствено се долавят отделните команди на офицерите: „ Здраво по местата си, момчета! Мерник 1000, в гърдите на коня, залпове, огън по конницата!“

По настъпващите кавалеристи е открит пушечен и картечен огън. След няколко залпа, строят на противника е разреден, а почти половината от конниците са убити или ранени.

Два ескадрона отстъпват назад. На земята са повалени много, а други са все още влачени от конете си, които препускат объркани в различни посоки. Няколко по-буйни, които не могат  да бъдат удържани в устрема си, прескачат българските окопи, повличайки ездачите със себе си. В същото време по шосето се движат батареите на майор Илиев, препускащи за позицията.




Един от атакуващите ескадрони, начело с полковник Калмиков, се понася към артилерийското отделение. Забелязал това, командирът на батареите разгръща оръдията и открива огън. Почти целият ескадрон е унищожен. Няколко конници, все още влачени от конете си, достигат позицията на оръдията, където са убити от артилеристите. Оцелелите от атаката са покосявани от единична стрелба. Полковник Калмиков пада, тежко ранен в хълбоците, зад един от стрелковите окопи.Впоследствие руският офицер е откаран в болница във Варна, където умира от раните си.

Забавянето на батареите, както и атаката на руската кавалерия, дава възможност на румънската пехота да се приближи до българските позиции. След интензивна стрелба, цялата верига скача от окопите си и с вик „ура“ се хвърля на нож.

 

Разколебани, румънските войници се обръщат и отстъпват, оставяйки много ранени и убити. Само пред сектора на 8-ма рота от 8-ми Приморски полк има около 400 трупа.

През вечерта са изпратени усилени патрули напред. Останалите войски остават на главните позиции, където се занимават с укрепване на отбранителните съоръжения. Цяла нощ санитарни части и доброволци от града обикалят полесражението, прибирайки ранените.

Сутринта на 6 септември показва покъртителна картина пред фронта на позицията.

Полето е покрито с телата на убити вражески войници и коне. Между тях лежат в агония все още живи, но тежко ранени. От посоката на настъплението се виждат следи от локви кръв, а по цялата шир са разхвърляни откъснати човешки тела, крайници и раздробени черепи. Миризмата на отминалата касапница се разпространява и в скоро време привлича гарвани, които кръжат над бойното поле.

Нестроеви  долни чинове събират купчините изоставено вражеско оръжие, боеприпаси и облекло. Поради липса на достатъчно обмундироване, много войници са длъжни да носят руски и румънски униформи, както и ботуши на убитите.

През целия ден върви усилено окопаване и разпределение на войските по цялата позиция. Пристигат подкрепления, които заемат своите отбранителни рубежи.

Привечер, в района около село Езибей(дн. Паскалево, Добрич), се появява вражеска артилерия, която скоро открива огън. В същото време руски войски, в състав от 6 дружини, се понасят фронтално. Поради приликите между българското и руското обмундироване, сивият цвят на униформите им, както и бойният вик „ура“, добре познат на нашите войници, първоначално внася заблуждение в окопите.

Впоследствие срещу настъпващата пехота е открит огън, който я кара да залегне и да започне да се окопава. На българските войници е заповядано да контраатакуват и скоро защитниците, с гръмко ура, се понасят в щикова атака. Част от вражеските войски отстъпват назад, повличайки и подкрепленията със себе си.

Вижте също – Историята на невероятния к.к Златни Пясъци

Някои войници се задържат на позициите си, където са унищожени.

По това време, в крайния десен участък на позицията, се водят боеве при село Геленджик (дн. Победа) срещу няколко руско-румънски дружини. Издадена е заповед селото на всяка цена да бъде отнето от противника. След извършена нощна атака от три страни, като се водят схватки по улиците на селото, врагът е отблъснат. В боевете е ранен полковник Константин Минков- командир на 8-ми пехотен Приморски полк, който по-късно почива от раните си в София.

Новината за падането на Тутраканската крепост на 6 септември бързо се разпространява, което и променя ситуацията на Добруджанския фронт. Двудневните атаки на съглашенските войски при Добрич завъшват с неуспех. Генерал Зайончковский получава заповед да превземе града на всяка цена. Решителното настъпление е назначено за 7 септември – последният и най-критичен ден от сраженията при Добрич.

Статията е взета от – КЛИК